- 1872 г. - Избран е първият български екзарх Иларион Ловчански, неодобрен от Високата порта
- 1924 г. - Открита е гробницата на Тутанкамон
- 1961 г. - Съветският Венера 1 става първият космически апарат достигнал до друга планета - Венера
- 1991 г. - Създадена е националната служба "Борба с организираната престъпност"
- 1997 г. - Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски
На днешния ден са родени:
- Ейбрахам Линкълн - шестнадесетият президент на САЩ и първият президент от Републиканската партия.
Линкълн твърдо се противопоставя н робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860 година допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война , въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът под който преминава управлението му е за обединяване на нацията.
Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 г. Критикуван е за нареждането му да не се прилага правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко човека от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.
Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на САЩ. Линкълн е президентът, който обявява Деня на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието , съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той все пак е най-известен с ролята си при слагане на край на робството в САЩ с подписването на Прокламацията за освобождение като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим.
Покушението срещу него го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: "Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мислия за благото на нацията."
Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург и по теология в Кеймбридж. По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по геология. Публикацията на пътеписа прави Дарвин широко известен. Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва трансмутацията на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 г. Въпреки, че обсъжда идеите си с редица естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му.
В книгата си "Произход на видовете" Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в "Произходът на човека и половия отбор", след това публикува "Изразяване на емоциите при човека и животните". В редица книги публикува изследванията си за растенията, а в последната си книга проучва земните червеи и влиянието им върху почвата.
- Александър Теодоров-Балан - български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН.
Балан завършва Болградската гимназия, следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език".
През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по Българска литература.
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е избиран на същия пост а също така и за декан на Историко-филологическия фаакултет.
В края на 19 век и началото на 20-ти Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките . От 1939 г. е почетен доктор на Софийски университет и действителен член на БАН. От 1907 до 1910 г. . е главен секретар н Българската ексзархия.
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение.
Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му - французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати. Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица "Христо Георгиев" 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин, Николай Лилиев, Птър Динеков го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете му - Милко, Владимир и Станислав , имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на Луфтханза за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд , ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III . Присъдата е доживотен строг тъмничен затвор . За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров . Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.
Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Негов принос в съвременния български език са думите: възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет и мн. др.
Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците , обогатяването на езика с народни думи и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история.